свèтлост, -ттà, мн. няма, ср. Книж. Остар. В съчет. с местоим. ваш, негов и пр. — название на високопоставено лице. Казват, че бил у негова светлост княза. В. Друмев. Негова светлост (князът) ще стигне тука утре. Вазов.