светогòрски, -а, -о. Прил. от полуостров Света гора. Качиш ли се, хе там, на снежния върх, то ще видиш надалеко и нашироко други долини и планини; а на юг — върховете светогорски. Вазов. Тръгнах из гори и скали и уморен, гладен намерих подслон в светогорските манастири. К. Петканов. Осем дена вървя бос светогорският монах покрай Бялото море и покрай Мраморното. А. Каралийчев. На единия ъгъл там се бяха разположили със стоката си двама светогорски или рилски калугери. Дим. Талев. Баща му и майка му си доядат на паралията, а той, дете, гледа оръфаната светогорска икона. П. Ю. Тодоров. Светогорски щампи. Светогорски поклонници.
|