свèтост, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от свет. Един каменен кръст тук показва, че това е оброчище. На светостта на мястото се дължи запазването на горицата. Вазов. Светостта, която бе го крепила толкова време, бе калила волята му. Елин Пелин.