светотàтство, мн. -а, ср. 1. Кражба на свещени предмети, черковни светини. От църквата изчезна малък позлатен кръст. Един от прозорците беше счупен и всичко в олтара беше претършувано и обърнато. — Само вие, като безбожници, сте способни на такова светотатство! Г. Караславов. 2. Прен. Книж. Поругание на нещо свещено, свето; кощунство. Турците щяха да видят в убийството на султана едно престъпно светотатство против държавата и религията им. Величков.
|