свèтски, -а, -о, прил. 1. Който не е свързан с религия или с църква; граждански. Образованието е светско, с демократически и прогресивен дух. Конст., чл. 24. Светска власт. Светско училище. 2. Който е присъщ, характерен за висшето общество. Той я беше държал в ръцете си като пеленаче и прекрасно можеше да ѝ бъде баща, но намираше удоволствие да блести и пред нея с качествата си на светски мъж. Дим. Димов. Светски хора. Светска дама. Светско държане. Светски маниери.
|