свету̀вам, -аш, несв., непрех. Диал. 1. Живея, съществувам. Светувал свят, видял що е за виждане, а сетне се прибрал при свои в Каменград. П. П. Славейков. Тая земя цена няма. Докато свят светува ще храни хората. К. Петканов. 2. Живея охолно, щастливо; добрувам. Казват, че изровил парите на Юрдана Диамандиев, дето били скрити. Сега Диамандиевата фамилия е сиромашка, а Рачко светува. Вазов. Блазе ѝ че барем светува (живее честито). Погов.
|