свету̀лкам, -аш, несв., непрех. Светя слабо и неравномерно; блещукам. И когато после ме заведоха в затвора, намерих го потънал в мрак и тишина. Тук-таме светулкаше някое бледно кандило. Величков. А с усмивка благодушна гледат старци отстрана / и лулите им светулкат в околната тъмнина. П. П. Славейков. Дядо Медарко ме посрещна с едно газениче, което едвам светулкаше. А. Каралийчев.
|