свèтчè, мн. -та, ср. Черковна книга с молитви, канони, тропари и месецослов. Наустницата, псалтира и апостола, даже и светчето, хаджи Генчо знаеше науст. Каравелов. На заранта, преди слънце, / попът се затече / под мишница с патрахила / и с старото светче. Вазов.
|