Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	свада свадлив свадливо свадливост свадя се сваждам се свако сваков сваля свалям сваляне сварвам сварване сваря сварявам сваряване свастика сват сватанак сватба сватбар сватбарин сватбарка сватбарски сватбен сватбувам сватбуване сватлък сватов сватовник сватовница сватовски сватовство сватовщина сватосам сватосам се сватосвам сватосвам се сватосване сватувам сватуване сватя сваха сведа сведение свеж свеждам свеждане свежест свежо свезка свекров свекър свекърва свекървин свекъров свенлив свенливо свенливост свеня се свенявам се свеняване сверка сверя сверявам сверяване свесвам свесло свестен свестя свестявам свестявам се свестяване свеся свет светва се светвам светване светейшество светейши светен светене светец свети светилен светилище светилник светило светиня светител светителски светица светия светкавица светкавичен светкавично светлея светлив светлик светлина светлинен светло светло- светлозарен светлозрачен светлокос светлолик светлоок светлорус светлосив светлосин светлост светлосянка светна светнал свето световен световноизвестен светоглед светогорец светогорски светозарен светост светотатски светотатствам светотатстване светотатствен светотатство светоусещане светски светувам светуване светулка светулкам светче светъл светя светявам свечери свечери се свечерява се свечерявам свечеряване свещ свещар свещарница свещарски свещарство свещен свещеник свещенически свещено свещенодействам свещенодействане свещенодействие свещенослужител свещник свещолеярница свещоливница свивам свивам се свиване свивка свиден свидетел свидетелка свидетелски свидетелствам свидетелстване свидетелство свидлив свидливо свидливост свидно свидя се свиждам се свиждане свикам свиквам свикване свикна свила свилар свиларка свиларски свиларство свилен свинак свинар свинарка свинарник свинарски свинарче свиневъд свиневъден свиневъдка свиневъдски свиневъдство свинегледач свинегледачка свинеферма свинец свинка свински свинче свинщина свиня свирам свирам се свиране свирач свирвам свирване свирджия свирене свиреп свирепея свирепо свирепост свирепствам свирепстване свирепство свирец свирка свиркам свиркане свирна свирня свирукам свирукане свирчовина свирчок свиря свистене свистя свит свита свитка свито свитост свитък свише свия свия се свлачище свлека свлека се свличам свличам се свличане свобода свободен свободно свободолюбив свободолюбивост свободолюбие свободомислещ свободомислие свод сводест сводник сводница своднича своднически сводничество сводообразен своеволен своеволие своеволник своеволнича своеволно своеволност своевременен своевременно своевременност своего своенравен своенравие своенравно своенравност своеобразен своеобразие своеобразно своеобразност свой свойски свойствен свойствено свойство свойщина сволоч своя свра сврака сврачешки сврачи свредел свръзка свръх свръх- свръхдоза свръхестествен свръхестественост свръхземен свръхкредит свръхмощен свръхнапрегнат свръхнапрежение свръхпланов свръхпродукция свръхпроизводство свръхсметен свръхсрочен свръхсрочно свръхтегло свръхусилие свръхчовек свръхчовешки свръхчувствителен свръщам свръщане свърдел свържа свързвам свързване свързочен свързочник свърна свърталище свъртам свъртам се свъртя свъртя се свърша свършвам свършване свършек свършен свъсвам свъсване свъсен свъсено свъся свян свяст свястно свят святка се святкам святкане свято	свèтъл, -тла, -тло, мн. -тли, прил. 1. Който излъчва светлина. Противоп. тъмен. Слънцето бе изскочило над баирите светло, хубаво. Елин Пелин. Както в полето бели овчици, / тъй по небето светли звездици — / сякаш че пастир месец ги води. П. Р. Славейков. 2. В който има светлина. Тая стая е широка, просторна и светла. Вазов. Веднъж през един пролетен ден, хубав, топъл и светъл, Геракът бе се извлякъл пред вратата на кръчмата си. Елин Пелин. \|\| През който има светлина. Спокойна и тиха беше светлата лятна нощ. Дим. Талев. 3. Който е осветен и блести. Лодката напусна крайбрежието и се плъзна красиво по светлата повърхност на езерото. Вазов. Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите, дебнеха и се взираха в светлата повърхност на голямата река. Йовков. Светло стъкло. 4. Който има цвят, близък до белия, по-блед от основния. Само косата ѝ, руса и златна като жълта тинтява, светла и рохава като опашката на някоя звезда, той виждаше ясно в мисълта си. Елин Пелин. Едрото му светло лице също беше преобразено. Г. Караславов. Носеше светла лятна рокля, тъмни очила и обувки с ниски токове. Дим. Димов. Светли бои. 5. Прен. Който сияе от радост; искрящ, бляскав. Имаше тънки извити вежди и хубави черни очи, светли и засмени. Йовков. Очите ѝ грееха, цялото ѝ лице беше усмихнато и светло. Г. Караславов. 6. Прен. Скъп, свет, свещен. Иска ми се всичко, каквото напиша, да го посветя на светлата памет на майка си. Д. Немиров. Аз едва ли не жалех, че в минути на най-светли чувства бях я нарекъл своя жена! Орлин Василев. 7. Прен. За умствени способности — ясен, проницателен. Отивах при Каравелова обладан от почит, що ми вдъхваше тоя светъл и обширен ум. Вазов. Най-после светла мисъл огря умя ѝ. Вазов. 8. Истор. Епитет на високопоставено лице. Светлият и славният войвода, Иванко, иде. В. Друмев. Славни воеводо, моята светла господарка, царица Мария, ти изпраща поклон и много здраве. Вазов. 9. Като същ. ср. светло — осветено място, пространство или предмет. Гледаха все към вратата, все към светлото навън. Йовков. □ На светло — на светлина, където може добре да се види. Ела, ела тук на светло! — тя го заведе до иконостаса. Ст. Загорчинов. По светло — през деня, на дневна светлина. Последен тръгна Али. Жените му още по светло се бяха прибрали в летния дворец на Бебек. Ст. Дичев.

Речник