свèтъл, -тла, -тло, мн. -тли, прил. 1. Който излъчва светлина. Противоп. тъмен. Слънцето бе изскочило над баирите светло, хубаво. Елин Пелин. Както в полето бели овчици, / тъй по небето светли звездици — / сякаш че пастир месец ги води. П. Р. Славейков. 2. В който има светлина. Тая стая е широка, просторна и светла. Вазов. Веднъж през един пролетен ден, хубав, топъл и светъл, Геракът бе се извлякъл пред вратата на кръчмата си. Елин Пелин. || През който има светлина. Спокойна и тиха беше светлата лятна нощ. Дим. Талев. 3. Който е осветен и блести. Лодката напусна крайбрежието и се плъзна красиво по светлата повърхност на езерото. Вазов. Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите, дебнеха и се взираха в светлата повърхност на голямата река. Йовков. Светло стъкло. 4. Който има цвят, близък до белия, по-блед от основния. Само косата ѝ, руса и златна като жълта тинтява, светла и рохава като опашката на някоя звезда, той виждаше ясно в мисълта си. Елин Пелин. Едрото му светло лице също беше преобразено. Г. Караславов. Носеше светла лятна рокля, тъмни очила и обувки с ниски токове. Дим. Димов. Светли бои. 5. Прен. Който сияе от радост; искрящ, бляскав. Имаше тънки извити вежди и хубави черни очи, светли и засмени. Йовков. Очите ѝ грееха, цялото ѝ лице беше усмихнато и светло. Г. Караславов. 6. Прен. Скъп, свет, свещен. Иска ми се всичко, каквото напиша, да го посветя на светлата памет на майка си. Д. Немиров. Аз едва ли не жалех, че в минути на най-светли чувства бях я нарекъл своя жена! Орлин Василев. 7. Прен. За умствени способности — ясен, проницателен. Отивах при Каравелова обладан от почит, що ми вдъхваше тоя светъл и обширен ум. Вазов. Най-после светла мисъл огря умя ѝ. Вазов. 8. Истор. Епитет на високопоставено лице. Светлият и славният войвода, Иванко, иде. В. Друмев. Славни воеводо, моята светла господарка, царица Мария, ти изпраща поклон и много здраве. Вазов. 9. Като същ. ср. светло — осветено място, пространство или предмет. Гледаха все към вратата, все към светлото навън. Йовков. □ На светло — на светлина, където може добре да се види. Ела, ела тук на светло! — тя го заведе до иконостаса. Ст. Загорчинов. По светло — през деня, на дневна светлина. Последен тръгна Али. Жените му още по светло се бяха прибрали в летния дворец на Бебек. Ст. Дичев.
|