|
свèтя, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Излъчвам, пръскам светлина. Месечинко виторожко, / като светиш на високо, / не гледаш ли надалеко? Каравелов. Лъчезарно слънце свети / над избистрената шир. Лилиев. Лампата свети. 2. Със свещ, лампа и др. правя да се вижда, да стане светло; осветявам. До полунощ Лазар Кривия мъкна от градината дървета, камъни и трупи зад вратнята. Стрина Инка му светеше с газеничето. А. Каралийчев. Светеха му отпред редките огньове на Марно поле и от тях в припадналата вече нощ мракът наоколо изглеждаше още по-черен. Ст. Загорчинов. Добре ни светят нам светилниците, имаме ги три-четири. Дим. Талев. 3. За прозорец, отвор и др. — пропускам навън светлина. Аз погледнах през резките, дето светеше. Видях човека развързан. Вазов. В дъното беше сгърбена старата къща, дето едно малко прозорче вече светеше. Г. Караславов. 4. Отразявам светлина; блестя. Огънят се разгаряше в огнището, огрени от него светеха котли и саханки. П. Ю. Тодоров. По гърдите ѝ падаха нанизи от бисери, а на челото ѝ светеха диаманти. Вазов. Те (райските врата) бяха направени от злато и безцен камък и светеха като ясно слънце. Елин Пелин. Погледнете на това малко възсиньо и малко мораво цветенце и тия капчици роса, видите ли как светят? Влайков. Една сълза се събираше и светеше между клепките ѝ. Йовков. Всичко, що свети, не е злато. Погов. 5. Прен. За очи, поглед и др. — блестя, искря, сияя от радост, гняв, омраза и др. На всички очите бяха пламнали, светеха с пламък на чистия патриотизъм. Вазов. Тя се смееше понякога тъй — от сърце, радостно. Очите ѝ тогаз светеха. Йовков. Нещо зловещо светеше в очите му. Стаматов. Сега всеки от групата носеше по две пушки и по две бомби и лицата на всички светеха от радост. Дим. Ангелов. 6. Разг. Блестя от чистота. Той искаше да бъде готов за тържествения празник. Всичко да бъде чисто, изправно. Да свети. Елин Пелин. Вратите не бяха боядисани, но бяха търкани със счукана керемида и светеха от чистота. Дим. Талев. □ Какъв си светнал (разг.) — станал си извънредно слаб. Стига си ми светил (разг., шег.) — стига си стоял при мене, без да ми помагаш.
светя̀, -ѝш, св., прех. Освещавам нещо с обреди и молитви. Ето го след малко и дядо поп. Всички му целуват ръка и се нареждаме пред куностаса, дето той ще свети вода. Влайков. Трябва да светим вода в горния чардак. Вазов. □ Ще му светя маслото (разг.) — при закана: ще го убия. Ето, ти си треперал от страх и пак си имал куража да светиш маслото на най-големия кръволок в цялото Средногорие. Дим. Ангелов.
|