свещ, свещтà, ж. 1. Пръчица от восък, лой, стеарин и др., по средата с фитил, която служи за осветление. Стаята се осветляваше само от една свещ. Величков. Запалиха свещите на полюлея и под него се изправиха булката и младоженецът. Йовков. Тя се дръпна мълчаливо, угаси свещта и легна до Захаринчо. Елин Пелин. А Станка се топеше като свещ. Посърна и отпадна. Г. Караславов. Мария умря другия ден вечерта. Тя угасна тихо като забравена свещ, която догаряше. Дим. Димов. Прав като свещ. Погов. Паля свещ. Лея свещи. Лоена свещ. 2. Спец. Приспособление за възпламеняване при двигатели с вътрешно горене. 3. Физ. Единица за измерване силата на светлина. излъчвана от някой източник. Електрическа крушка от сто свещи. □ Търся някого (нещо) със свещ (разг.) — търся някого (нещо) старателно, упорито. Търси си белята с свещ. Погов.
|