|
свещèн, -а, -о, прил. 1. Който е обект на религиозна почит; свет. Той още от сега бе избран за войвода и пряпореца криеше между свещените одежди в черквата. Вазов. Икони — купени на панаир — / се изпроваждаха във някой манастир; / едно магаренце ги мъкнеше. Тълпа застана / пред тез свещени вещи — и захвана да се покланя. Михайловски. Свещено писание. 2. Който е свързан с обект на религиозна почит. И аз преди седем години бях дал оброк, че ще посетя свещената рилска обител. Вазов. И сбра се на другия ден пред изгрев целият народ в свещената дъбрава. Н. Райнов. Свещени одежди. 3. Прен. Поет. Необикновен, възвишен. Връщаме се в полите на Царевец и посещаваме митрополията. Какъв свещен мир и прохлада владеят тук! Вазов. Те пееха за младост, за пролет, за любов, / за мъжество, свобода и за свещений зов към милост, що сърцето човешко възвишава. П. П. Славейков. Кому да поверя с душа ранена възторзите на оня миг свещен? Лилиев. 4. Прен. Скъп, съкровен, заветен. Език свещен на моите деди. Вазов. След цял век неволи, борби и мъченя / угасна той тъй огорчен / Ах не, не плетете венци и хваленя, / праха не сквернете свещен. К. Христов. 5. Прен. Необикновено важен, величествен, свят. Все същото говори, Иване, аз нищо не казах за тебе в Търново! — каза Пешев на едно младо момче. Тая смелост, тоя свещен и патриотически дълг в подобни минути порази всички. З. Стоянов. О боже! / Подкрепяй свещеното дело / на грубите черни ръце. Гео Милев.
|