свещèник, мн. -ци, м. У православните християни — встъпило в брак духовно лице, което има право да служи литургия и да извършва различни обреди; поп. Когато дойдеш в Клисура, аз ще повикам свещеника да ни венчае и благослови. Вазов. Свещеникът усърдно заслужи литургия след литургия. Елин Пелин. В това време вратата се отвори и в стаята за изповедите влезе свещеникът. Г. Караславов.
|