свещенодèйствие, мн. -я, ср. 1. Извършване на черковен обред; богослужение. 2. Прен. Извършване на нещо тържествено с чувство на отговорност и съзнание за значението му. Той повдигаше всеки вързан сноп и после ги редеше на кръстци, със свещенодействие, като че градеше жертвеници. Елин Пелин. Четенето на книга беше свещенодействие, всички наоколо пазеха тишина. Дим. Талев.
|