свèщник, мн. -ци, м. Подставка, на която се прикрепват и палят една или няколко свещи. И Марко ги въведе в стаята, която тозчас се осветли хубаво от две спермацетови свещи, закрепени на лъскави пиринчени свещници. Вазов. Той гледаше Ранка, усмихваше се и поставените надалеч свещници пълнеха с блясък очите му. Йовков. Отец Павел угаси догарящите свещи на свещниците и също си тръгна. Елин Пелин.
|