свѝвам, -аш, несв.; свѝя, свѝеш, мин. св. свих, прич. мин. страд. свит, св., прех. 1. Огъвам нещо, за да добие дъгообразна, кръгла форма. Свивам обръч. Свивам желязо за шина на колелото. 2. Завивам, навивам нещо във вид на тръба, кълбо и под. Мъгливи, невесели дойдоха дни — / я свивай байрака, войводо! П. П. Славейков. Жената сви празната торба под мишницата и загледа детето с мили очи. Г. Райчев. Свивам картата и я поставям в ъгъла. 3. Прибирам краищата на нещо отпуснато, разперено; прибирам, подгъвам. Той погледна здравата си ръка, опита се да свие пръстите си към дланта, но те леко трепнаха и сами се разпериха. К. Петканов. Макс седна на одъра и бързо сви краката си, за да скрие дупките на скъсаните чорапи и голите си, премръзнали пръсти. Дим. Димов. 4. Обвивам, завивам нещо с друго; загъвам, опаковам. Какво ли ми е турила днес мама. Твърде нарядко ще намеря, че ми е свила в хартишка и две маслинки. Влайков. Рубчев сега свиваше в стар вестник работния си комбинезон. Д. Добревски. 5. Събирам на едно, на китка; вия. Борци, венец ви свих от песен жива. Вазов. Отдавна тя слезе в градината, китка / да свие от здравец, шибой и гергини. Ем. п. Димитров. 6. Събирам, сгърчвам очи, вежди, лице от мъка, негодувание, омраза и др. Димчо кехая усети да треперят нозете му, сви вежди и още по-ниско наведе глава. Йовков. Сълза Младенова пребледня и сви устни. Елин Пелин. 7. Изменям посоката на движението си; възвивам. Той се видя излъган и не можеше да гледа повече, а сви из гъстата гора. Елин Пелин. Из друг път сви Стоичко и полека към село се упъти. П. П. Славейков. Тръгнах за дома: бях на верен път, предстоеше ми да измина две напречни улици на булеварда и да свия наляво. Г. Райчев. 8. За силна буря, вихрушка — разразявам се, избухвам. Вихър сви и тъмен рой / облаци Пирин обвиха. П. П. Славейков. Сви вихрушка, залюшкаха клони дървета. Багряна. ||Обр. Тук първи път се моят взор стъмни / и безпощадна буря сви над мене. Дебелянов. 9. Само 3 л. ед. Получавам леки спазми, гърчове. Кога ли ще почнем яденето? Усещам нещо да ме свива под лъжичката. Гладна съм сигурно. Орлин Василев. Свива ме корем. 10. Прен. За мъка, скръб — проявявам се внезапно, силно, остро. Сви остра болка майчино сърце. П. П. Славейков. Останах сам и мъка сви сърцето ми. Елин Пелин. 11. Намалявам широчината на нещо; стеснявам. Започни да свиваш гърба на пуловера. свивам се, свия се страд. □ Свивай си устата! (разг.) — при закана: не говори много! Да си свиваш устата, че видиш ли го тоя! Влайков. Свивам гнездо — а) За птичка — направям си гнездо. Под нашата стряха лястовичка гнездо е свила. Елин Пелин. б) Прен. Създавам си дом, семейно огнище. Той мислеше да отмъсти и за това дълго не се ожени. Как ще свива гнездо, когато мисли да отмъщава и да бяга? Д. Немиров. Свивам знамената — прекратявам борбата. Свивам рамена — знак на нежелание или невъзможност да отговоря на някой въпрос. Как е Върбан? — Женда сви рамене и нищо не каза. Йовков. Свива студ (разг.) — става много студено. Смрачи се като по вечеря, сви студ. Йовков. Свивам цигара — правя си цигара от къс хартия и тютюн. Те (хъшовете) слушаха кавала на Стамат, пресягаха към големия пакет с рязан тютюн, свиваха цигара след цигара и пушеха с наслада. Ст. Дичев.
|