свѝване, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от свивам и от свивам се. И къта, де пръв път видях небето, / уви, едвам аз мога да позная, — / и то по свиването на сърцето. Вазов. Минаха дните, когато той от най-малкото свиване на веждите му навеждаше глава като роб. Г. Караславов. Със свиване устните уста малки не стават. Погов. Свиване и разширяване на телата.
|