свѝден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е мил, скъп някому. А можехме, родино свидни, ний можехме с докраен жар / да водим бой — съдба завидна — / край твоя свят олтар. Яворов. И наяве и насън / ти си все пред мен — дивна като ясна нощ, / свидна като ден. П. П. Славейков. Милост няма да има Индже за непокорните. Нека всеки, комуто е свидна главата на раменете, да запомни това! Йовков.
|