свидèтел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което лично е присъствало на някоя случка, събитие; очевидец. Той (Петлешков) донесе в Пазарджик първи великата вест, че въстанието е прогласено в Панагюрище, и бях свидетел на оня патриотически възторг, който бе възпламенил душата му. Величков. В Севлиево бях описал една случка, на която сам бях свидетел. П. Р. Славейков. Ний, свидетели на тез борби, / ний, участници във тез деяния, / преживяхме всичките съдби, / трепети, възторзи и страдания. Вазов. 2. Юрид. Лице, призовано от съда да даде показания по някой процес, дело. Тримата коронни съдии шепнешком се посъветваха и председателят обяви, че делото се отлага за друг ден, когато под стража ще бъде доведен важният свидетел. Вазов. Преди няколко време той беше ходил в града и адвокатът беше му казал, че ако не се съберат доказателства и не намерят сигурни свидетели, делото е изгубено. Йовков. 3. Лице, близко на младоженеца или на младоженката, чието присъствие е необходимо при сключване на граждански брак.
|