свидèтелство, мн. -а, ср. 1. Писмен документ, с който се удостоверява нещо. Изпитът се свърши благополучно преди няколко дена и учителката Сълза Младенова дописваше свидетелствата на децата. Елин Пелин. Тя се отдалечи от масата и побърза да се скрие между струпалите се там ученички и ученици, които чакаха да получат свидетелствата си. Дим. Талев. Медицинско свидетелство. Свидетелство за съдимост. 2. Показание на свидетел в съд. Идеше му на ума да се откаже от всякакви показания пред съда. И виждаше сега, че неговото свидетелство съвсем не ще бъде в полза на Андрея. Йовков. 3. Книж. Доказателство за нещо. Поклон на теб, граде, пепелище прашно, / на борба юнашка свидетелство страшно! Вазов. Изпитал много неволи и много нужди, живо свидетелство на които бяха хлътналите му гърди, той усещаше сега трескава и неугасима жажда да живее. Йовков. □ Кръщелно свидетелство — документ, с който се удостоверява датата на раждането и родителите на някое лице. Свидетелство за зрелост — свидетелство за завършване на средно образование.
|