|
свѝквам1, -аш, несв.; свѝкам, -аш, св., прех. Призовавам, каня мнозина да се съберат на едно място. Влезе Миал Пандуринът и покани бай Мича да дойде на конака, дето беят е свикал и другите чорбаджии. Вазов. Знаех, че беше заминал (Петлешков) за Панагюрище, като делегат на Брацигово за общото събрание, което беше свикал Бенковски. Величков. Малко оригинална, наистина, но е прекрасна идеята на инициаторите да свикат заседанието на Черни връх, на Витоша. Ал. Константинов. Свиквам консулт от лекари. Свиквам конгрес. свиквам се, свикам се страд. □ Свиквам под знамената — извършвам мобилизация, мобилизирам.
свѝквам2, -аш, несв.; свѝкам, -аш, св., непрех. Диал. Смъмрям някого, скарвам му се. Вълк — извика брат ми и скочи. Мама му свика и се завтече до вратата. Дора Габе.
свѝквам3, -аш, несв.; свѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Добивам навик; навиквам. Тошка беше свикнала да слуша само команди, та сега се смути и се забърка. Г. Караславов. 2. Приспособявам се към някого или към нещо; привиквам. И бързо свиквам както с новите другари в купчинката, така и с новата обстановка. Влайков. Ние ставаме равнодушни към това, което вече притежаваме, свикваме с него и губим способността да го разбираме и ценим. Йовков. В началото малките чукове изглеждаха много леки на Стояна, но за малко време той свикна с тях. Дим. Талев. □ Свикнал съм (научен съм) на много (разг.) — привикнал съм да живея охолно, без лишения.
|