свирàч м. Диал. Човек, който свири на някакъв инструмент; свирджия. Скоро изпратеният в града башибозук се завърна при нас с трима цигани свирачи, единът с цигулка, другият със зурна, а третият с дааре! З. Стоянов. Подир малко песента се свърши и свирачите се спряха да си починат. Цани Гинчев. Свирачът под вежда момите изглежда, / а пък хороводник го с песен задява. К. Христов.
|