свѝрене ср. Отгл. същ. от свиря. Чу се свирене с уста. Вазов. Пълнолик месечко спрял се е току над самата Букова поляна и заслушал се е в чудното свирене на младия овчар. Влайков. Отнякъде долиташе свирене на флейта. Дим. Димов. Гражев се вслуша в познатото свирене на прелитащ снаряд. Ив. Мартинов.
|