свирèп, -а. -о, прил. 1. Който проявява ярост; стръвен, яростен, кръвожаден. Подир половин час цяла орда, победоносна, свирепа излазяше из дола с Огняновата глава, набучена на прът. Вазов. Хората, които живеят тук, са черни, жестоки и свирепи в отмъщението и в битките си. Йовков. Обгради ни врагът. / Бе свиреп, многоброен. Вес. Георгиев. 2. Който изразява гняв, ярост. Колчем си позволеше да каже нещо, тя му хвърляше свиреп поглед. Вазов. Видя непознатото и свирепо лице, с чип нос и зли стоманени очи. Йовков. Свиреп глас. Свирепо изражение на лицето. 3. Прен. Страшен, жесток, лют. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и хвърлят се с песни в свирепата сеч. Вазов. Борбата е мълчалива, но свирепа и трае дълго. Йовков. Навред около него, на две стъпки пред него се водеше свиреп ръкопашен бой. Дим. Талев.
|