свирепèя, -èеш, мин, св. свирепя̀х, прич. мин. св. деят. свирепя̀л, -а, -о, мн. свирепèли, несв., непрех. 1. Проявявам се като свиреп, кръвожаден човек; вилнея. Башибозукът свирепееше. 2. Прен. За буря, бой — разразявам се с пълна сила; бушувам, върлувам. В това време бурята с всичката си сила свирепееше навън. Вазов.
|