свирèц, мн. свирцѝ, м. Диал. Човек, който свири на някой инструмент или с уста; свирач, свирджия. Гуслари и свирци на кавал стояха под прозорците на трапезарията. Вазов. Когато дядо Йордан свирецът надуеше гайдата, бакалинът държеше исо. А. Каралийчев. Никога не съм могъл да свиря хубаво с уста. Затова и до днес завиждам на всички свирци. Орлин Василев.
|