свѝрка ж. 1. Малък инструмент, на който се свири чрез духане. Стоян застана сред момите, извади свирка и засвири. К. Петканов. Пасе си стадото около него, а той надува свирката. Л. Стоянов. || Примитивна детска играчка за свирене с уста; пищялка. Деца пищяха със свирки; гуслари свиреха стари юнашки песни пред купове слушатели. Вазов. 2. Приспособление за даване на сигнал (при влак, фабрика и др.). Освен сигналните свирки, на всякой локомотив има камбана, която през нощта почти постоянно равномерно бие. Ал. Константинов. Още малко и от четирите краища на града ще екнат фабричните свирки. Г. Райчев. 3. Диал. Дебела, дълга кост между коляното и глезена. Като е прескачал веднъж плет, счупил е на две свирката на десния си крак. П. П. Славейков. □ От всяко дърво свирка не става (погов.) — не всеки е годен за някаква работа С каквато ти свирка свирят, такова хоро ще играеш (посл.) — ще бъдеш принуден да правиш това, което изискват от тебе.
|