свѝркам, -аш, несв., непрех. Свиря с уста или със свирка откъслечно. И все си свиркаше с уста и мъкнеше кош след кош слама. Йовков. Един ден дядо ме намери в двора и ми подаде едно малко кавалче. — На ти, Дочко, да си свиркаш! Д. Немиров. Файтонджията свирка с уста.
|