свирня̀ ж. Диал. Свирене с музикален инструмент или с уста. Стар овчар в гората свири, / и свирня му е на жал. Вазов. И какви веселби не стават по седенките! Най-чудните свирни, най-хубавите песни, най-забавните припевки тук ще намериш. Влайков. Из под село се разнесе изведнъж, тънко и продължително, свирня от кларне. Елин Пелин. Бате Коле седеше до коляното на кавалджията и свиреше с уста, пригласяше на кавала. Тънката свирня се сливаше с гръдния глас на кавала и дюкянът кънтеше. К. Петканов.
|