свиру̀кам, -аш, несв., непрех. Свиря леко с уста. Бай Мильо минава покрай градината на Александър Георгиев, гледа го как пълни кошовете с ранозрял плод и му се наливат очите, но се старае да надвие мъката си и свирука. А. Каралийчев. Вън леко шумяха градинските дървета и със задъхан шепот пригласяха на едно щурче, което равномерно свирукаше до единия от прозорците. К. Петканов.
|