свиру̀кане ср. Отгл. същ. от свирукам. Боян всяка вечер се спираше до малката врата на Дамяновия вратник и с весело свирукане се обаждаше на Мария. К. Петканов. Двете овчарчета навлязоха в гората и се насочиха към мястото, откъдето се чуваше тихото свирукане. М. Марчевски.
|