свѝря, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. 1. Изпълнявам мелодия, музикално произведение, песен на някакъв инструмент. Гуслари свиреха стари юнашки песни. Вазов. Гайдарят престана да свири. Елин Пелин. Мария почна да свири нещо от Шопен. Дим. Димов. 2. Умея сръчно, майсторски да си служа с музикален инструмент; владея. Никой не свиреше на кавал така хубаво като него. Величков. Свириш ли на цигулка? 3. За музикален инструмент — издавам звукове, мелодии. Кавал свири на поляна, / на поляна край горица. Ботев. Счува се само дълбоко / цафарата му тъмната / тъжно да свири и тътне. П. Р. Славейков. По едно време вън се зачу да свири хармоника. Йовков. Радиото свири. 4. За локомотив, параход и др. — издавам остър, пронизителен звук като сигнал. Ето и пограничната станция, локомотивът вече свири. Ал. Константинов. Зловещо свири нощният стражар — / и друг зловещо се далеч обади. / Какво е туй! На някъде пожар? П. П. Славейков. В това пристанище минават малко параходи, / сирени рядко свирят. Багряна. 5. Издавам звук и мелодии с уста. Правеше смехории, играеше, свиреше с уста, като надуваше бузите си и въртеше очи. Йовков. Ние свирехме с уста, викахме, аз надух два пъти ловджийската тръба. Ем. Станев. 6. За някои птици, насекоми — издавам остри, еднообразни звукове; бръмча, цвърча. В ливадите свиреха щурци. Елин Пелин. Над главата му свиреха рояк комари. Г. Караславов. Из храсталаците свирят косове. 7. Прен. Поет. За силен вятър, вихрушка, фъртуна — вея силно; фуча. Свири нощната фъртуна, / снежни преспи вей. Вазов. Вятърът блъскаше в прозорците, налягаше върху вратите, свиреше из всички разтрози. Йовков. Нощем излизаше неукротим вятър и с бесен вой се бореше с мрака из пустите селски улички, свиреше и играеше вихром по мегдана. Елин Пелин. 8. Прен. За куршуми, гранати и др. — при бързо движение през въздуха издавам остър, пронизителен звук. А тебе пращам един лев, да си го харчиш, а Радулча ще науча как свирят гранатите. Вазов. Гъст облак от дим се издигал над осъдената на смърт Перущица, а куршумите свирели над селото. З. Стоянов. Възлестият камшик свиреше във въздуха. А. Гуляшки. 9. Прен. Издавам тънък звук при дишане; свистя, хриптя. Тя дишаше начесто и задъхано, слабите ѝ гърди тънко свиреха. Дим. Ангелов. Залаяха и трите кучета. Гръмливият бас на Мурат звучеше необикновено дълбоко и нетърпеливо, носът му свиреше при това жалостиво. Ем. Станев. □ Както ти свирят, така ще играеш (разг.) — ще правиш това, което искат от тебе. Свиря първа цигулка (книж.) — играя първостепенна роля.
|