свистèне ср. Отгл. същ. от свистя. Светкавици пригласяха на свистенето на бича му. Елин Пелин. Покоят бе пълен. Само от време на време полъхваше вятър и от боровата гора се разнасяше тъжно свистене, сякаш планината въздишаше. Дим. Димов. Гърмежите затихнаха, свистенето на куршумите в землянката секна. Дим. Ангелов. Колко отдавна не беше се случвало мичманът да сънува този приятен и монотонен напев на осите, свистенето на парата. Д. Добревски.
|