свистя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. свистя̀л, -а, -о, мн. свистèли, несв., непрех. (рус.). За силен вятър, изстрелян куршум и под. — издавам остър, пронизителен звук; свиря, плющя. Неприятелските куршуми свистяха над главите на партизаните. К. Ламбрев. Над сивите покриви вятърът свистеше като въздишка на отчаяние. Д. Добревски. Камшиците свистяха във въздуха и шумно пляскаха по окървавената кожа. А. Гуляшки.
|