свит, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от свия. 2. Като прил. — прекалено скромен, затворен, срамежлив човек. Това е дребен, свит и плах човек, наивен и малко глупав. Йовков. Дочка, която в къщи пред свекъра и свекървата беше свита и мълчалива, тук, сред полето, при мъжа си и пред младата си зълва, се отпущаше, смееше се високо, кръшно, шегуваше се и се закачаше. Г. Караславов. Идва днес пра нас в бюрото едно момче — хубав момък, само че малко свит, подплашен. Г. Райчев. □ Със свито сърце (разг.) — с тревога, със страх.
|