свѝтка1 ж. Диал. 1. Искра. Изведнъж един силен удар зад ухото отплесна главата му настрана. Свитки изхвръкнаха от очите му. Ем. Коралов. 2. Светулка.
свѝтка2 ж. Диал. Връзка, снопче. В дъното му бяха наредени кесии — едната зелена и други драгоценни вещи: кръстчета от бисер и свитка светогорски щампи. Вазов.
|