свѝтък, мн. -ци, м. Старин. 1. Дълъг лист от книга, пергамент, навит като тръба. Гаксин полека извади от пазвата си един навит свитък и бавно взе да го развива. От него висна златен печат, прокаран през златна връв. Ст. Загорчинов. И спомни си тогава цар Самуил: често пращаше вождът свитъци от кожа до Бизанс. Н. Райнов. 2. Остар. Малка брошура от по-голямо издание; свезка. На смъртния си одър бледен / лежи злочестият певец. / Там сложен е и свитък песни, / които нявга той е пял. П. П. Славейков. Витка пъхна ръка в прогнилия сламеник под себе си и извади оттам малък свитък от дребно нарязани и ситно изписани листове. Дим. Ангелов.
|