свлѝчам, -аш, несв.; свлекà, свлечèш, мин. св. свля̀кох, свлèче, прич. мин. св. деят. свля̀къл, -кла, -кло, мн. свлèкли, св., прех. 1. С влачене свалям, смъквам нещо от високо. Брадвите заиграват по близките склонове. Трънчани свличат букови греди. Г. Караславов. Зимно време и тримата свличаха трупи за дъскорезницата. Дим. Ангелов. Дъждът и пороите свличаха чакъла надолу. П. Спасов. 2. С теглене, дърпане свалям, махам дреха на някого. Белите им зъби дърпаха власеницата му, късаха я парче по парче и я свлякоха съвсем от тялото му. Елин Пелин. свличам се, свлека се страд. □ Свличам и ризата от гърба му (разг.) — ограбвам, съсипвам материално някого. Онзи сиромах, който поиска пари от това дружество, ще види и ще пати. — Ще свлекат и ризата от гърба му. Йовков. Свличам кожата някому (разг.) — бия жестоко, пребивам.
|