свлѝчам се, -аш се, несв.; свлекà се, свлечèш се, мин. св. свля̀кох се, свлèче се, прич. мин. св. деят. свля̀къл се, -кла се, -кло се, мн. свлèкли се, св., непрех. 1. Като се влека, плъзгам се надолу. Чувствувам как почвам полека да се хлъзгам надолу. Свличам се по-ниско, още по-ниско. Влайков. Катерицата се свлече по един клон и клекна на задните си крака. Ем. Станев. Вече една рътлина и една скала бяха се свлекли и запречваха брега. Йовков. Някой копаеше земята. Пръстта се свличаше. Ем. Станев. Слушам нощем как се трошат ледовете, свличат се лавините. Багряна. И той размахва гегата си, ръкавите му се свличат и показват жилестите му ръце. Йовков. Черната ѝ тежка шамия се свлече на раменете ѝ и се провеси, усукана около късите плитки. Г. Караславов. 2. За болен, отпаднал човек — смъквам се на земята, падам. Отведнъж Станка отпусна Цветината ръка, пребледня, свлече се леко по стената, тръшна се на плочите и захлупи глава на малкото столче. Елин Пелин. Болният се олюля, подпря се на прозореца и полека се свлече на пода. Г. Райчев. Той изстена, хвана се о едно дърво и бавно се свлече на земята. Ем. Станев.
|