|
свободà ж. 1. Филос. Само ед. Възможност на човека, на индивида, да проявява своята собствена воля. Свобода на мисълта. Свобода на волята. 2. Само ед. Положение на нация, народ, при което отсъства робство, подтисничество, ограничение в обществено-политическия живот; независимост. Той, който падне в бой за свобода, той не умира. Ботев. Ще се бием за свободата на България. Вазов. Братя, искам от сърце да се боря за свободата на Македония. Дим. Талев. Свобода или смърт. 3. Възможност да се действа без ограничение в някоя област на обществено-политическия живот. Свобода, равенство и братство. 4. Само ед. Отсъствие на каквото и да било ограничение, пречка в нещо. Щом не стеснява свободата на другите, може да живее както обича. Вазов. Имах пълна свобода да отговарям както искам на въпросите. Величков. Той не искаше да загуби свободата си, да ограничи възможностите си с едно провинциално момиче, което не можеше да му донесе нито пари, нито връзки с недостъпния свят. Дим. Димов. 5. Само ед. Състояние на някого, който не е затворен, който живее на воля. Пуснаха затворника на свобода. Пуснаха птичката на свобода. 6. Лекота, непринуденост в говора, обноските и под. Графът, със свободата на светския човек, притегли стол от друга маса и седна. Вазов. Посъбра и позаглади косите си. Като свърши всичко туй, развеселена сякаш от свободата, с която беше го направила, погледна Галчев и се усмихна. Йовков.
|