|
свобòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който е самостоятелен в обществено-политическия си живот: независим. Минуват дни, години тежки, / пъшка в неволя нашият народ; / там падат живи жертви човешки, / там няма, братя, свободен живот. Ботев. Българският народ само тогава ще се отърве и види свободен, когато цял грабне топорите и изтреби тия душмани. Вазов. Ние сега сме свободни, а в свободна Македония трябва да има ред и правда за всички. Дим. Талев. Свободна държава. Свободна страна. Свободен народ. 2. Който не е стесняван, ограничаван от някого или от нещо: независим, неограничен. Да забравя край свой роден, / бащина си мила стряха / и тез, що в мен дух свободен, / дух за борба завещаха! Ботев. Аз уважавам свободната воля на човека и правото на човека сам да избира своето щастие. А. Гуляшки. Свободна мисъл. || Който сам разполага със себе си и не зависи от другите. Свободен съм да върша, каквото си искам, да се занимавам с каквото обичам. Влайков. Скоро ще дойде и денят, в който и българката ще стане свободен човек, свободен от всякакви вериги и предразсъдъци. Дим. Талев. 3. Който е пуснат на свобода, не е затворен. Свикнал беше да гази роената трева до гърди, да го къпе дъжд, да го вее вятър, да е без седло, без юзда, свободен като всички други коне от стадото. Йовков. Пуснаха го от затвора. Сега е свободен. 4. Който става без пречки, ограничения; безпрепятствен. Стражата не искала да го пусне, но като го познала, че то е от хората на войводата, дала му свободен пропуск. З. Стоянов. Колчо имаше свободен вход в заседанието на комитета. Вазов. Като доверен адютант той едничък имаше свободен достъп тук, а и тайният вход беше само нему известен. Ст. Дичев. Свободна продажба на билети. 5. Който се извършва леко, без затруднения. Тя беше девойка на петнайсет или шестнайсет години, с движения свободни и леки. Вазов. Вървеше пак с тая лека и свободна походка, която си имаше. Йовков. Свободно дишане. 6. Прен. Който не изпитва стеснение; непринуден, естествен. Тя беше игрива, свободна в обноските и в думите си. Вазов. Войка беше дъщеря на дядо Горчилак. Тя беше свободна и шеговита. Елин Пелин. 7. Който разполага с време, който не е зает с някаква работа. Когато беше свободен, Слав се отбиваше в железарската работилница на Тодор Тюлев. Г. Караславов. Довечера съм свободен, може да отидем на кино. 8. Който не е свързан с някакви връзки или задължения. Радиното сърце не беше свободно и той знаеше това. Вазов. Най-после Галчев е свободен — мислеше си тя — и може да се среща с когото си иска. Йовков. 9. Който не е зает, запълнен; празен. Ние седнахме с бае Марина по-настрана малко, пред една свободна маса, на сянка край реката. Влайков. Трапезата беше сложена тъй, че по-голямата част от стаята да остане свободна. Йовков. Борис седна отпуснато на една свободна маса и си поръча кафе. Дим. Димов. В нашето купе има едно свободно място. Мястото в службата е все още свободно. 10. За период от време — който не е запълнен с труд, с работа. Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род, а, освен това, няма свободно време. Ал. Константинов. Пролетните сеитби отколе бяха привършени и по Гергьовден настъпиха по-свободни дни. Йовков. С купището развалини той се разправи сам през свободното си време. Дим. Димов. През свободните си часове той чете. През тая седмица нямам нито един свободен ден. Свободен ден. 11. Разг. За дрехи, обувки — който не прилепва плътно към тялото; широк. Обувките ми са много свободни. Тя носи доста широки, свободни дрехи. □ Вход свободен — вход без билет, без заплащане. Свободна любов — неузаконени с брак временни любовни връзки. Свободна професия — професия на работник на умствения труд: писател, адвокат, лекар и др., който получава възнаграждение за извършена работа, а не месечна заплата. Свободна цена (Иконом.) — цена, която се определя на пазара въз основа на търсенето и предлагането.
|