свобòдно. 1. Нареч. от свободен. Студеният северен вятър немилостиво брулеше, проникваше свободно през тънките, извехтели шинели. Йовков. За пръв път Стоян се движеше така свободно из града. Дим. Талев. Пресрамена вече, тя заприказва свободно и високо. Влайков. Той се ядосваше на себе си, искаше да надвие това глупаво стеснение, да се държи свободно. Йовков. Захвана да чете нататък доста свободно по български. Вазов. 2. Отговор при почукване на врата, с който се означава, че е позволено да се влезе. След минута на вратата се почука и на отговора „свободно“ появи се на прага Денков. Вазов. 3. Воен. Команда, която отменя командата мирно.
|