свод, свòдът, свòда, мн. свòдове, свòда (сл. ч.), м. 1. Полусферична горна вътрешна страна на храм, зала, стая и др. Старите храмове са отворени и под сводовете им сякаш още се носи незатихналото ехо от молитвени напеви. Елин Пелин. Проклятье вам чертози! Под ваште сводове / да се не чуят вечно на песен звуковете. П. П. Славейков. || Обр. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен. Ботев. Сенките на дърветата падаха по-дълги по земята, а леките облачета по синия свод пламваха от алена багра. Вазов. От ранно утро още грей / разпаленото слънце на модър свод небесен. Яворов. 2. Дъгообразна извивка над врата, мост и под., която съединява две стени, опори и др. Мост с два свода. || Обр. Трапезата бе сложена под голям свод от лози. Елин Пелин. Нищо не се виждаше под свода на далечните кестени. Йовков.
|