своевòлен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който постъпва така, както му е угодно, и не държи сметка за установения ред; вироглав. По природа себелюбив, своеволен и нетърпящ никакво стеснение, той даже не се опита да потули от нея връзките си с еврейката. Вазов. 2. Който се извършва по волята, по прищявката на някого. Коравата власт на Доча и неговото своеволно господаруване се слагаха като тежко и непоносимо бреме върху слабите плещи на буковските селяни. Влайков.
|