своенрàвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който има особен, упорит, капризен нрав; своеволен. Аз имах и други брат, по-малък, но по-едър и по-своенравен от мене. Такова капризно дете беше — сърдеше се и плачеше за нищо и никакво. Йовков.