своеобрàзен, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който значително се отличава от другите; особен, оригинален. Тя беше своеобразна жена, лишена от всякакъв домакински и къщовен дар, от способността да скътва, да прибавя, да пести. Л. Стоянов. Няколко англичани пътници го зяпнали в устата, а той, види се, навикнал на вниманието, което обръща със своеобразния си език, засмива се до уши и с още по-висок и дрезгав глас продължава. Ал. Константинов. Своеобразен начин на живот.
|