Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
свада
свадлив
свадливо
свадливост
свадя се
сваждам се
свако
сваков
сваля
свалям
сваляне
сварвам
сварване
сваря
сварявам
сваряване
свастика
сват
сватанак
сватба
сватбар
сватбарин
сватбарка
сватбарски
сватбен
сватбувам
сватбуване
сватлък
сватов
сватовник
сватовница
сватовски
сватовство
сватовщина
сватосам
сватосам се
сватосвам
сватосвам се
сватосване
сватувам
сватуване
сватя
сваха
сведа
сведение
свеж
свеждам
свеждане
свежест
свежо
свезка
свекров
свекър
свекърва
свекървин
свекъров
свенлив
свенливо
свенливост
свеня се
свенявам се
свеняване
сверка
сверя
сверявам
сверяване
свесвам
свесло
свестен
свестя
свестявам
свестявам се
свестяване
свеся
свет
светва се
светвам
светване
светейшество
светейши
светен
светене
светец
свети
светилен
светилище
светилник
светило
светиня
светител
светителски
светица
светия
светкавица
светкавичен
светкавично
светлея
светлив
светлик
светлина
светлинен
светло
светло-
светлозарен
светлозрачен
светлокос
светлолик
светлоок
светлорус
светлосив
светлосин
светлост
светлосянка
светна
светнал
свето
световен
световноизвестен
светоглед
светогорец
светогорски
светозарен
светост
светотатски
светотатствам
светотатстване
светотатствен
светотатство
светоусещане
светски
светувам
светуване
светулка
светулкам
светче
светъл
светя
светявам
свечери
свечери се
свечерява се
свечерявам
свечеряване
свещ
свещар
свещарница
свещарски
свещарство
свещен
свещеник
свещенически
свещено
свещенодействам
свещенодействане
свещенодействие
свещенослужител
свещник
свещолеярница
свещоливница
свивам
свивам се
свиване
свивка
свиден
свидетел
свидетелка
свидетелски
свидетелствам
свидетелстване
свидетелство
свидлив
свидливо
свидливост
свидно
свидя се
свиждам се
свиждане
свикам
свиквам
свикване
свикна
свила
свилар
свиларка
свиларски
свиларство
свилен
свинак
свинар
свинарка
свинарник
свинарски
свинарче
свиневъд
свиневъден
свиневъдка
свиневъдски
свиневъдство
свинегледач
свинегледачка
свинеферма
свинец
свинка
свински
свинче
свинщина
свиня
свирам
свирам се
свиране
свирач
свирвам
свирване
свирджия
свирене
свиреп
свирепея
свирепо
свирепост
свирепствам
свирепстване
свирепство
свирец
свирка
свиркам
свиркане
свирна
свирня
свирукам
свирукане
свирчовина
свирчок
свиря
свистене
свистя
свит
свита
свитка
свито
свитост
свитък
свише
свия
свия се
свлачище
свлека
свлека се
свличам
свличам се
свличане
свобода
свободен
свободно
свободолюбив
свободолюбивост
свободолюбие
свободомислещ
свободомислие
свод
сводест
сводник
сводница
своднича
своднически
сводничество
сводообразен
своеволен
своеволие
своеволник
своеволнича
своеволно
своеволност
своевременен
своевременно
своевременност
своего
своенравен
своенравие
своенравно
своенравност
своеобразен
своеобразие
своеобразно
своеобразност
свой
свойски
свойствен
свойствено
свойство
свойщина
сволоч
своя
свра
сврака
сврачешки
сврачи
свредел
свръзка
свръх
свръх-
свръхдоза
свръхестествен
свръхестественост
свръхземен
свръхкредит
свръхмощен
свръхнапрегнат
свръхнапрежение
свръхпланов
свръхпродукция
свръхпроизводство
свръхсметен
свръхсрочен
свръхсрочно
свръхтегло
свръхусилие
свръхчовек
свръхчовешки
свръхчувствителен
свръщам
свръщане
свърдел
свържа
свързвам
свързване
свързочен
свързочник
свърна
свърталище
свъртам
свъртам се
свъртя
свъртя се
свърша
свършвам
свършване
свършек
свършен
свъсвам
свъсване
свъсен
свъсено
свъся
свян
свяст
свястно
свят
святка се
святкам
святкане
свято

свой, свòя, свòе, мн. свòи, кратка форма си, възвр. притежат. местоим. за 1, 2, 3 л., ед. и мн. 1. Който принадлежи на лицето или предмета вършител на действието. Българино, знай своя род и език! Паисий. Зимата пее свойта зла песен. Ботев. Тя държеше постоянно към земята своите черни угаснали очи. Елин Пелин. Всяка коза на свой крак виси. Погов. Всяка болест има свой лек, ала го хората не знаят. Погов. Всяка глава свой ум носи. Погов. 2. За баща, майка, син, дъщеря — роден, рожден, истински. Обича доведеницата си като своя дъщеря. Мислехме, че му е чужда, а тя му била своя майка. 3. Който е много близък сродник или член на семейство. Е де, бате, нищо няма. Не се грижи, свои хора сме, ще те приберем, ще те вземем у нас. Йовков. Ето, те са си вече свои хора, всички в къщи са го обикнали, а децата само за него приказвали. Г. Караславов. || Много близък, роден, рожден. Арнаутинът ѝ се вадя по-близък, по-свой човек от всички тия власи. Вазов. Апостолът им ставаше по-близък, свой, както истината, която звучеше във всяко негово слово. Дим. Талев. 4. Като същ. Близък, сродник. Аз нямам приятели, нямам свои. Елин Пелин. Род е подновен, и днес беловласият свекър е заклал курбан на свои и роднини. П. Ю. Тодоров. Свой своего не храни, тежко му който го няма. Погов. 6. Като същ. своята, своето Разг. а) ср. Всичко, което принадлежи на някого. Братята се разделиха, та всеки да си знае своето. Чуждо не искам, своето не давам. Всеки хвали своето. Погов. б) ж. и ср. Всичко, което се отнася до някого, което му се случва. Кой каквото ще да вика. Всеки знае своето. П. Ю. Тодоров. Всеки знае своята. Погов. □ За своя сметка (разг.) — лично за себе си. Ако лъже някой, за своя сметка лъже. Погов. На свой ред — след това, от своя страна. Момичето на свой ред хвърли поглед към красивата жена, която седеше в колата. Дим. Димов. На своя глава (разг.) — без да питам другите; своеволно. А нали имахме решение? — Ти защо не го изпълни! Защо направи всичко на своя глава? Вежинов. От своя страна — от свое име, от себе си. Общината от своя страна побърза да изгони из училището Рада. Вазов. Своего рода (книж.) — особен, своеобразен.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.