свой, свòя, свòе, мн. свòи, кратка форма си, възвр. притежат. местоим. за 1, 2, 3 л., ед. и мн. 1. Който принадлежи на лицето или предмета вършител на действието. Българино, знай своя род и език! Паисий. Зимата пее свойта зла песен. Ботев. Тя държеше постоянно към земята своите черни угаснали очи. Елин Пелин. Всяка коза на свой крак виси. Погов. Всяка болест има свой лек, ала го хората не знаят. Погов. Всяка глава свой ум носи. Погов. 2. За баща, майка, син, дъщеря — роден, рожден, истински. Обича доведеницата си като своя дъщеря. Мислехме, че му е чужда, а тя му била своя майка. 3. Който е много близък сродник или член на семейство. Е де, бате, нищо няма. Не се грижи, свои хора сме, ще те приберем, ще те вземем у нас. Йовков. Ето, те са си вече свои хора, всички в къщи са го обикнали, а децата само за него приказвали. Г. Караславов. || Много близък, роден, рожден. Арнаутинът ѝ се вадя по-близък, по-свой човек от всички тия власи. Вазов. Апостолът им ставаше по-близък, свой, както истината, която звучеше във всяко негово слово. Дим. Талев. 4. Като същ. Близък, сродник. Аз нямам приятели, нямам свои. Елин Пелин. Род е подновен, и днес беловласият свекър е заклал курбан на свои и роднини. П. Ю. Тодоров. Свой своего не храни, тежко му който го няма. Погов. 6. Като същ. своята, своето Разг. а) ср. Всичко, което принадлежи на някого. Братята се разделиха, та всеки да си знае своето. Чуждо не искам, своето не давам. Всеки хвали своето. Погов. б) ж. и ср. Всичко, което се отнася до някого, което му се случва. Кой каквото ще да вика. Всеки знае своето. П. Ю. Тодоров. Всеки знае своята. Погов. □ За своя сметка (разг.) — лично за себе си. Ако лъже някой, за своя сметка лъже. Погов. На свой ред — след това, от своя страна. Момичето на свой ред хвърли поглед към красивата жена, която седеше в колата. Дим. Димов. На своя глава (разг.) — без да питам другите; своеволно. А нали имахме решение? — Ти защо не го изпълни! Защо направи всичко на своя глава? Вежинов. От своя страна — от свое име, от себе си. Общината от своя страна побърза да изгони из училището Рада. Вазов. Своего рода (книж.) — особен, своеобразен.
|