свòйщина ж. 1. Остар. Характерна особеност на някого; свойство, белег. 2. Диал. Тясна и прекалена близост. Той умееше да държи напрегнато вниманията, както и да пази достойнство, избягвайки всяка свойщина с учениците. Вазов.