сврèдел, мн. -дли, м. Сечиво, с което се провъртяват дупки в дърво, метал и под.; бургия. Млат и свредел и длето това са сечива за майстора. П. П. Славейков. На дънера ѝ беше закачен един изострен и гладък камък, приличен на брус, с който точат коси, и пробит в средата със свредел. Йовков.
|