свръ̀зка ж. 1. Остар. Това, което свързва или взаимно обуславя нещата и явленията; общност, обусловеност, взаимозависимост, връзка. Идеха ѝ на ума разни истории и разговори, що бе слушала от приятелки и които имаха жива свръзка с постъпки като нейната, вършени от други жени. Вазов. 2. Воен. Войник на служба при командир за предаване на заповеди и донесения. Какво работиш? — Свръзка съм, другарю полковник. Вежинов. 3. Лице, което служи за свързване на отделни членове или части на една организация. По-малката дъщеря на кърпача стоеше далече от тези тайни съвещания. Тя се движеше по друга линия: служеше за свръзка, срещаше се с нелегални. Ив. Хаджимарчев. 4. Скоба, клин, винт и др., който съединява в едно отделни части на нещо. Свръзките на моста са здрави. □ В свръзка с (остар.) — по повод на, по причина на (нещо). Но като се залових за работа, излезе, че са се натрупали доста въпроси, по които трябва да се изкажа тъкмо в свръзка с появата на моята епопея. К. Христов.
|